ОТНОСНО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЦАТА, ПОДАВАЩИ СИГНАЛИ ЗА НАРУШЕНИЯ

ОТНОСНО: Проект на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, сигнатура 48-254-01-5, дата 19.10.2022 г.

УВАЖАЕМИ ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ПАРЛАМЕНТАРНИ КОМИСИИ,

Внесеният вариант на законопроекта е съобразен със значителна част от бележките, представени в процеса на публичното му обсъждане. По този начин той отговаря в по-голяма степен на поставената цел да се осигури защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, като фактор за намаляване на риска и подобряване сигурността на оборота и резултатите на стопанските субекти.

БСК подкрепя разширяването на обхвата на задължените субекти по закона чрез включването на общините, с население под 10 000 души. На този показател отговарят половината общини в страната. Част от тях са с развита икономика, което предпоставя необходимостта от адекватни мерки по спазване на законодателството, подобряване на правоприлагането и противодействие на корупционния натиск. Малките общности са по-уязвими откъм възможността за въвеждане на паралелни неофициални правила за регулиране на отношенията, които са и силен криминогенен фактор. Ето защо, включването им като задължени лица и възможността да споделят общи ресурси обезпечава икономично и ефективно функциониране на вътрешните канали за подаване на сигнали.

Отчитаме като положителна възможността за подаване на анонимни сигнали. Това способства за преодоляване на зависимостите, породени от субординацията между работодатели и наети лица, както и на конфликта между задължението по чл. 126 от Кодекса на труда работниците и служителите да бъдат лоялни към работодателя, от една страна, и от друга – правото да подават сигнали за нарушения, включително срещу работодателя. По този начин лица, които са констатирали нарушения при или по повод на своята дейност като служители, изпълнители или партньори, без притеснение да споделят информация за констатирани нарушения. Това обаче създава възможност за двоен режим на процедурни правила, на които законопроектът не дава отговор. Чл. 15 съдържа реквизитите за подаване на сигнал, между които на първо място са посочени трите имена, адрес и телефон на подателя, както и електронен адрес, ако има такъв. В ал. 3 е предвидено, че ако сигналът не отговаря на изискванията по ал.1 , на сигнализиращото лице се изпраща съобщение за отстраняване на допуснатите нередовности и, ако те не бъдат отстранени, сигналът се връща на сигнализиращото лице. Не става ясно приложим ли е общият ред за разглеждане на сигнали, проверка на информацията, предприемане на действия по сигнала, когато по очевидни причини не може да има обратна връзка с подателя на сигнала и е невъзможно да бъде изискана допълнителна информация от него. Ако законодателят мълчи по този въпрос, защото той не е в обхвата на закона, в смисъл, че на анонимно лице не е необходимо да се предоставя защита, важно е да се уточни как се процедира при анонимни сигнали, разглеждат ли се те и по какъв ред, защото наред с основната си цел за защита на лицата, подаващи сигнали, съществува и успоредната цел за ефективно разкриване и разследване на нарушения на законодателството на България и ЕС.

Законопроектът не съдържа никакви механизми на защита на администраторите на сигнали, когато те функционират във вътрешните канали на публично-правните и частно правните субекти и са в трудови отношения със задължените по закона лица, които могат да бъдат засегнати от сигнала. Липсва отговор как в този случай администраторът може да запази своята независимост при упражняване на функциите си, свързана с конфиденциалност, неразкриване на информация, защита самоличността на сигнализиращото лице и ограничаване достъпа до сигнала до неоправомощени лица. Законът не посочва кои са неоправомощените лица и не е ясно как се съотнася изискването за гарантиране на поверителността на информацията със задължението същата да бъде предоставена на засегнатото лице. Ето защо, считаме, че администраторите на сигнали трябва да бъдат напълно независими и извън структурата на задължените лица.

Определянето на КПКОНПИ като компетентен орган за външно подаване на сигнали също повдига въпроси и възражения. Основна цел на закона е защитата на лицата, подаващи сигнали и разкриващи информация, което предполага правозащитни функции на компетентния орган. Това е в пряко противоречие с функциите на комисията. Допълнителната функция по закона изисква създаване на ново звено, с допълнително финансово и ресурсно обезпечаване, необходимост от обучение и оповестяване по подходящ начин на дейността, което не се синхронизира с основната дейност на Комисията. Механичното добавяне на правомощия към КПКОНПИ създава опасност дейността по разглеждане или препращане на сигналите към компетентен орган, доколкото не касаят само корупционни сигнали, да не способства за постигане на основната цел на закона. Предлаганите промени в КПКОНПИ чрез внасянето в настоящия момент на два законопроекта са свързани най-вече с конкретизиране на компетенциите на комисията и евентуалното разделяне на функциите и. Добавянето на ново правомощие на КПКОНПИ по-скоро би затруднило осъществяването на предстоящата реформа, отколкото да доведе до създаване на реално действаща система за защита на подаващите сигнали за нередности. Следва ясно да се разграничи защитата на сигналоподателите от специфичните функции на институциите, осъществяващи контрол – прокуратура, МВР, ДАНС, КПКОНПИ. Трайното уреждане на дейността по разглеждане на сигналите изисква определянето на самостоятелен, независим компетентен орган или чрез институционалното укрепване на съществуващи органи, с по-скоро правозащитни, а не силови функции, какъвто е например Оомбудсманът, който да има правомощия да осъществява защитата и поверителността на жалбоподателите.

Редът по чл. 28 за разглеждане на сигнали с приоритет трябва да бъде уреден в закона. Необосновано е да се дава възможност на компетентния орган да подхожда избирателно към сигналите по свои вътрешни правила, които лесно и безконтролно могат да бъдат променяни.

Законопроектът в недостатъчна степен гарантира възможност за защита правата на засегнатото лице. Многобройни са административно-наказателните разпоредби за налагане на глоба на задължените лица, които в някои случаи могат да се припокриват със засегнатото лице. Не е разгледан въпросът при злоупотреба с права от страна на сигнализиращото лице - напр., неизпълнение или недобросъвестно изпълнение на трудови задължения, какви са възможностите на засегнатото лице да пренебрегне предвидените в закона защитни механизми и да пристъпи към предвидените в Кодекса на труда санкции чрез налагане на дисциплинарно наказание или уволнение. Законът не осигурява и защита при умишлени недобронамерени действия от търговски партньори, целящи да получат конкурентно предимство, като елиминират свои търговски конкуренти. В тази насока законопроектът се нуждае от доработване, за да се осигури баланс на интересите и възможности за ефективна защита на сигнализиращите и засегнатите.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК