ОТНОСНО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НОРМАТИВИ ЗА ИЗДРЪЖКА НА ОБУЧЕНИЕТО НА ЕДИН СТУДЕНТ

ОТНОСНО: Проект на постановление за изменения в Постановление №162 на Министерския съвет от 2001 г. за определяне на диференцирани нормативи за издръжка на обучението за един студент по професионални направления и Постановление № 328 на Министерския съвет от 2015 г. за определяне на средствата от държавния бюджет за издръжка на обучението в държавните висши училища в зависимост от комплексна оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда, (предмет на публично обсъждане до 05.09.2024 г.).

УВАЖАЕМИ ПРОФ. ЦОКОВ,

Във връзка с предложения проект на ПМС за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, който е представен за обществено обсъждане (публикуван на интернет-страницата на Министерството на образованието и науката и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет)[1] със срок за становище до 05.09.2024г., представяме на вниманието Ви настоящото становища.

Изразяваме принципна подкрепа за предлаганите промени в подзаконова нормативна уредба (ПМС № 162/2001 г. и ПМС № 328/2015 г), които имат за цел подобряване на системата за финансиране на държавните висши училища в съответствие със Закона за висшето образование и Стратегията за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021-2030 г.

Предложените промени са част от усилията на правителството в последните години държавните висши училища да предоставят качествено образование чрез обучението на кадри с компетентности и умения, които да се реализират успешно в икономиката. Също така, предложеният проект цели да насърчи държавните висши училища да създават качествена наука, която да води до иновации и патенти, които да подпомагат българския бизнес и да имат реално приложение в икономиката.

От друга страна, смятаме, че предлаганата промяна на модела за финансиране на държавните висши училища може да стане още по-ефективна, ако се прецизират следните елементи на проекта за изменение:

1. Относно предлаганото изменение и допълнение на Постановление №162 на Министерския съвет от 2001 г. за определяне на диференцирани нормативи за издръжка на обучението за един студент по професионални направления (Обн. ДВ. бр.59 от 3 Юли 2001г., изм. ДВ. бр.23 от 22 Март 2022г.) 

Смятаме, че коефициентите по ПМС 162/2001 г. за професионални направления (ПН), които не са посочени в „Постановление № 64 от 25 март 2016 г.“[2],  не трябва да се увеличават, а трябва да се запазят в сега действащия си размер. В противен случай се обезсмисля реформата, която е насочена към преструктуриране на интереса на кандидат-студентите в посока приоритетни професионални направления и защитени специалности, от които българската икономика има нужда и са важни за бизнеса. Така ще се освободи ресурс да се увеличат коефициентите на професионални направления (ПН), от които се очаква бъдещ недостиг на пазара на труда и са важни за приоритетни икономически отрасли.

Например, в настоящия проект на изменение на ПМС № 162 от 2001 г. е предвидено увеличение на коефициентите на 10 от общо 13 групи професионални направления, като увеличението варира от 11% до 63%. В същото време, например, не е предвидено увеличение на коефициентите за професионални направления „Медицина“, „Стоматология“ и „Фармация“, чието обучение е скъпо и изисква множество консумативи и специална апаратура. Недостатъчно е увеличението за редица технически и инженерни специалности.

Това необходимо за обществото увеличение може да се реализира за сметка на запазване на сегашните коефициенти за социални, стопански и правни науки.

2. Относно предлаганото изменение и допълнение на Постановление №328 на Министерския съвет от 2015 г. за определяне на средствата от държавния бюджет за издръжка на обучението в държавните висши училища в зависимост от комплексна оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда (Обн. ДВ. бр.94 от 4 Декември 2015г., изм. ДВ. бр.83 от 3 Октомври 2023г.).

2.1. Трябва да се запази изчислението на Коефициент 2: „Коефициент за акредитационна оценка-Ка“ по досегашния модел. Има определени въпроси, които трябва да бъдат изяснени преди този коефициент да се променя.

Например, защо оценката за програмната акредитация на едно висше училище по едно професионално направление (ПН) е близо до максималната (9.9) и в същото време в Рейтинговата система на МОН за същото ПН това висше училище, не само че не е на първо място, но е отдалечено от висшето училище, което е на първо място с близо 10 точки. А висшето училище, което е класирано на първо място в Рейтинговата система на МОН по съответното ПН, няма висока програмна акредитация. След като акредитацията и рейтинговата система са определени нормативно в един и същи нормативен акт, като и двете са насочени към изпълнение на неговата основна цел определена в чл.2 от Закона за висшето образование, такова разминаване буди сериозно съмнение.

Предвид това, към момента следва да се запази изчислението на Коефициент 2: „Коефициент за акредитационна оценка-Ка“ по сега действащата формула и модел.

2.2. Трябва да се запази изчислението на Коефициент 4: „Коефициент за реализацията на пазара на труда“ по досегашния модел или да бъдат направени други промени, различни от предлаганите.

В този коефициент регионалните висши училища са поставени в неравностойно положение, защото завършилите в София по-лесно си намират работа при по-високи заплати. В същото време, „Коефициент №9 за обучение в професионални направления в райони с целенасочено въздействие (Копнрцв)“ се определя за професионалните направления, в които обучението се провежда в областите Видин, Враца, Кърджали, Смолян и Ловеч, далеч не обхваща всички региони, в които средната работна заплата е близка до минималния осигурителен доход и са с висока безработица. По този начин, регионалните висши училища са поставени в неравностойно положение спрямо висшите училища, които се намират в София. В статистиката на НСИ това ясно се вижда.[3]  Затрудненията в тяхното финансиране могат да доведат до още по-голямо обезлюдяване на регионите и затруднения за бизнеса от закриване на висшите училища в тях.

Предвид това, следва да се запази изчислението на коефициент 4: „Коефициент за реализацията на пазара на труда“ по досегашния модел или всички висши училища извън София да ползват допълнителен коефициент с добавка, който да отчита регионалните проблеми на пазара на труда при тях. Това може да стане чрез разликата на средната брутна работна заплата по статистически райони с тази спрямо София по данни от НСИ. 

УВАЖАЕМИ ПРОФ. ЦОКОВ,

Според нас, акцентът на промяната на модела на финансиране на държавните висши училища трябва да бъде насочен към стимулиране на приоритетните професионални направления и на тези, посочени в списъка на защитените специалности, които са важни за българската икономика и обществото ни. По този начин очертаващите се бъдещи дефицити на пазара на труда ще бъдат преодолени и българското висше образование ще има съществен принос към реализирането на дългосрочен и устойчив икономически растеж.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК

[1] https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8493

[2]  Постановление № 64 от 25 март 2016 г. за условията и реда за  утвърждаване на броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища и за приемане на списък на приоритетните професионални направления и на списък на защитените специалности (Обн. ДВ. бр.26 от 1 Април 2016г., доп. ДВ. бр.39 от 1 Май 2024г.).

[3] НСИ (2024). Средна брутна месечна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение по статистически райони и области