БСК С НЕГАТИВНА ПОЗИЦИЯ ПО ПРОЕКТА ЗА ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА ИНДУСТРИАЛНИТЕ ПАРКОВЕ

ОТНОСНО:     Законопроект за изменение и допълнение на Закона за индустриалните паркове № 51-454-01-12, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 21 ноември 2024 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КЪНЕВ,

Във връзка с Ваше писмо № кипи-51-553-01-2 от 29.01.2025 г., Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес направи консултации със свои членове. В резултат на обсъжданията, представяме на Вашето внимание нашите коментари и становище по проекта на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за индустриалните паркове (сигнатура 51-454-01-12).

Законодателното предложение предвижда забрана за урегулирани поземлени имоти, които са интегрална част от територията на индустриалния парк, да се използват за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), както и изключване на производството на електрическа енергия от определението за „производствена дейност“. Смятаме, че подобно ограничение е неоснователно, икономически неефективно и противоречи на редица стратегически, икономически и екологични цели, поради което предлагаме неговото отхвърляне.

Мотиви:

1. Несъответствие с националните и европейските енергийни политики, насочени към насърчаване на възобновяемите енергийни източници и повишаване на енергийната ефективност

Съгласно Директива (ЕС) 2023/1791 от 13 септември 2023 г., Европейският съюз укрепва принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място. Съответно, при вземането на решения относно политиката, планирането и значителните инвестиции следва да се отдава приоритет на мерки, които подобряват енергийната ефективност. Изграждането на соларни централи в индустриалните паркове е пряко свързано с този принцип, тъй като допринася за намаляване на енергийното потребление от невъзобновяеми източници и повишава енергийната независимост на предприятията.

Изграждането на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници в изкуствени и застроени площи, като индустриални паркове, е приоритетно. Това се дължи на факта, че тези зони вече са урбанизирани и предлагат подходяща инфраструктура, което минимизира въздействието върху околната среда и улеснява интеграцията на нови енергийни мощности (Препоръка (ЕС) 2024/2143 на Комисията от 29 юли 2024 година за определяне на насоки за тълкуването на член 3 от Директива (ЕС) 2023/1791 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място (нотифицирано под номер С(2024) 5284).

Република България е поела ангажименти за увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници в енергийния микс съгласно:

• Европейската зелена сделка, която предвижда намаляване на въглеродните емисии и засилено производство на чиста енергия;
• Националния план „Енергетика – климат“;
• Директива (ЕС) 2018/2001 относно насърчаването на използването на енергия от възобновяеми източници.

Забраната за разполагане на ВЕИ в индустриални паркове би влошила изпълнението на тези ангажименти и би ограничила възможностите за привличане на инвестиции.

2. Ограничаване на конкурентоспособността на индустриалните предприятия, поставяне в неравностойно положение на индустриалните паркове в страната спрямо техни конкуренти

Редица индустриални предприятия залагат на собствено производство на енергия от ВЕИ като начин за намаляване на разходите си за електроенергия и повишаване на енергийната си независимост. Забраната би ги принудила да разчитат единствено на външни доставчици на енергия, което:

• ще увеличи оперативните им разходи;
• ще намали конкурентоспособността им спрямо предприятия от други страни, където използването на ВЕИ в индустриални зони е насърчавано, тъй като интеграцията на ВЕИ е средство за намаляване на въглеродния отпечатък и оперативните разходи;
• ще обезкуражи нови инвестиции в индустриалните паркове, особено за нови инвеститори, които търсят устойчиви и ефективни енергийни решения.

3. Намаляване на енергийната сигурност и ефективност

Енергийният сектор на България все още е силно зависим от въглища и външни доставки, което създава риск от нестабилни цени и прекъсвания в доставките. Развитието на ВЕИ в индустриални паркове би допринесло за:

• децентрализация на енергийното производство, намалявайки натоварването върху преносната мрежа;
• енергийна сигурност чрез намаляване на зависимостта от външни енергийни източници;
• балансирано потребление чрез локално производство и използване на електроенергия.

Принципът на децентрализация е заложен в Регламент (ЕС) 2018/1999 относно управлението на енергийния съюз и действията в областта на климата, който насърчава местното Стратегията на ЕС за енергийна независимост, приета след 2022 г., също подчертава важността на локалното производство, особено в индустриалния сектор, за намаляване на зависимостта от вносни енергийни ресурси.

Допълнително Директива (ЕС) 2018/2001 относно насърчаването на използването на енергия от възобновяеми източници насърчава създаването на енергийни общности, които произвеждат и потребяват електроенергия локално. Това включва индустриални паркове, където предприятия могат да споделят и използват произведената енергия. Локалното потребление на енергия в рамките на индустриални паркове улеснява въвеждането на иновативни енергийни модели като микромрежи и peer-to-peer търговия на енергия.

Локалното използване на електроенергията там, където се произвежда, не само намалява загубите при пренос, но и допринася за енергийната независимост, сигурност и конкурентоспособност на предприятия.

4. Несъответствие с духа и принципите на Закона за индустриалните паркове

Законодателното предложение е рестриктивно и ограничава управлението и развитието на парковете като самостоятелни и самодостатъчни микросистеми, като едновременно с това не съответства на принципите, заложени в Закона за индустриалните паркове. Законът за индустриалните паркове в България има за цел да насърчава развитието на икономически дейности, особено с иновативна и екологична насоченост, подобряване на енергийната ефективност създаване на конкурентни условия за бизнеса и развитие на местните общности. В съвременния индустриален модел енергийното самозахранване чрез ВЕИ е ключов фактор за повишаване на конкурентоспособността на предприятията.

5. В мотивите и представената оценка на въздействието към ЗИД на ЗИП отсъства анализ и оценка как направеното предложение ще засегне вече съществуващи или в процес на изграждане енергийни системи в индустриалните паркове, както и планираните и в процес на реализация инвестиции.

Допълнително, направеното законодателно предложение ограничава възможностите за предприемаческа инициатива и оптимално използване на пространството на индустриалните паркове. Имайки предвид значителните площи на индустриалните паркове, трябва да се отчетат и специфичните ограничителни условия от топографски и почвени особености на терените в тях. Част от урегулираните поземлени имоти са непригодни за използване за индустриални или логистични дейности поради значителна денивелация на терена или други природни особености, но са подходящи площадки за производство на енергия от ВЕИ.

Вместо да се налагат ограничения, е необходимо да се насърчава интеграцията на ВЕИ в индустриалните паркове чрез ясни правила, които да гарантират балансирано развитие и ефективно използване на ресурсите. Законодателното предложение противоречи на националните стратегически цели, ограничава конкурентоспособността на бизнеса и намалява енергийната сигурност. Предвид гореизложеното, БСК категорично не подкрепя предложения законопроект и счита, че той следва да бъде отхвърлен.

С УВАЖЕНИЕ, 

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК