БСК НАСТОЯВА ЗА ОТТЕГЛЯНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИТЕ ЗА ПРЕДЕЛНИ НАДЦЕНКИ НА ОСНОВНИТЕ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ
|
Изх. №02-00-6/11.2.2025 г. |
|
ДО Г-Н ПЕТЪР КЪНЕВ, Г-Н СЕВИМ АЛИ, Г-Н ДЕЛЯН ДОБРЕВ,
|
ОТНОСНО: Проект на Закон за пределни надценки на основните хранителни продукти, сигн. № 51-554-01-31/06.02.2025, внесен от н. п. Драгомир Стойнев и гр. н. п.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КЪНЕВ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
Предложеният проект за Закон за пределни надценки на основни хранителни продукти предвижда ограничения върху ценовото определяне от страна на търговците на дребно с годишен оборот над 10 милиона лева, изразяващо се в определяне на горна граница за прилаганата от тях надценка на поне един продукт от видовете храни, за които ще се отнася.
Обръщаме внимание, че това е втори пореден опит през последните две години за груба намеса на държавата в пазара на дребно с хранителни стоки, след внесения на 11.5.2023 г. от Министерството на икономиката и индустрията проекта за Закон за надценките на хранителните продукти.
Според Българската стопанска камара, законопроектът предвижда мерки, които няма да постигнат заложените в законопроекта и мотивите към него цели. Също така, при изработването му не са взети предвид рисковете, които може да възникнат от намесата в пазарите на търговия с храни от малката потребителска кошница.
Законопроектът предвижда ограничение на надценката в размер до 10 на сто при формиране на крайната цена на дребно на стоки, представляващи основни храни, определени с решени на Министерски съвет и посочени в списък, които да доведат до ограничение на повишаването на цените. Тази част от веригата за доставки, обаче, не е определяща за текущите цени на някои хранителни стоки. С решение №АКТ-81-23.01.2025, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) достига до заключение, че няма съгласувани практики между пазарните участници в търговията на дребно и установява, че причината за увеличаване на крайните цени на дребно е в по-високите доставни цени на разгледаните продукти (краве сирене, кашкавал от краве мляко, яйца от кокошки и прясно охладен свински бут), както и в нарасналите разходи на търговските вериги за издръжка на дейността им. В друго свое решение №427/18.04.2024 г., с което приема Секторен анализ на конкурентната среда на пазарите на производство и търговия със слънчогледово олио и пшенично брашно, КЗК установява, че наблюдаваните през разглеждания период ценови тенденции в страната се базират на обективни икономически фактори, както и на такива, породени от международната обстановка. Поради тази причина, предвидените в законопроекта мерки биха имали много ограничено въздействие върху крайните продажни цени на дребно на хранителните стоки.
Законопроектът не може да постигне целта – запазване на покупателната способност на потребителите с ниски до средни доходи, доколкото голяма част от тях живеят в по-малки населени места. В същото време, адресати на законовите задължения са търговци на дребно с годишен оборот над 10 милиона лева, чиито търговски обекти са разположени основно в по-големите градове. Затова предложените норми ще имат много ограничено въздействие върху покупателната способност на тези потребители.
Съществува риск предложените разпоредби да повлияят неблагоприятно върху конкуренцията в пазарите за търговия на едро със съответните стоки.
Прилагането на предвидените мерки може да доведе до укрепване на пазарните дялове на определените от търговците на дребно доставчици, доколкото ще гарантира, че техните стоки се продават на по-ниска цена. Обстоятелството, че тези стоки ще получат и специално обозначение, също ще им предостави конкурентно предимство. В резултат от това, предприятията-доставчици ще се съревновават предимно ценово, за да бъдат определени за „привилегировани” доставчици, което може да доведе както до влошаване на качеството на предлаганите стоки, така и до пазарни злоупотреби, изразяващи се в определяне от страна на доставчици с пазарна мощ на изкуствено ниски цени, имащи за цел да изключат конкурентите от пазара.
Съществен недостатък при изработването на законопроекта е липсата на съгласуване с Комисията за защита на конкуренцията, за съответствието на закона с правилата за защита на конкуренцията, съгласно задължението, посочено в чл. 27 от Закона за нормативните актове, и съгласно правомощията на Комисията по чл. 8, ал. 12 от Закона за защита на конкуренцията.
В тази връзка, следва да се има предвид, че такова становище е поискано от КЗК и Комисията се е произнесла с решение №23 от 10.01.2019 г. с отрицателно становище по идентичен законопроект – Проект на Закон за допълнение на Закона за защита на потребителите със сигнатура № 854-01-79 от 31.10.2018 г.
Не на последно място, считаме, че предложените санкции за нарушаване на разпоредбите на закона – до 3% от реализирания оборот за предходната година, са несъразмерни спрямо защитавания от закона интерес.
Във връзка с гореизложеното, БСК категорично не подкрепя предложения Законопроект за пределни надценки на основните хранителни продукти, като антипазарен и неконкурентен, поддържа вече изразените становища на Сдружението за модерна търговия и на браншовите организации в областта на производството на хранителни продукти, и призовава вносителите да го оттеглят.
***
Предложеният Законопроект за мерките за ограничаване на печалбите и пряк контрол на цените на хранителните стоки от първа необходимост въвежда правна възможност Министерският съвет на Република България (МС) да налага временни мерки за ограничаване на печалбите и да упражнява пряк контрол върху цените на хранителните стоки от първа необходимост, които включват:
- определяне на най-високото ценово ниво:
- понижаване на цените до определено ниво;
- предварително оповестяване на ценови нива.
Законопроектът предвижда Народното събрание да се откаже от своята компетентност и да предостави на Министерския съвет пълна, безусловна и неограничена свобода, и по смисъла на законопроекта – безконтролна власт да управлява и контролира стопанската активност, ценообразуването и финансовите резултати на икономическите оператори в сферата на производството, преработката и търговията с хранителни продукти от първа необходимост. Въпреки че още в чл. 1 от предложения текст е посочено, че проектът на закон урежда условията, при които МС може да налага посочените мерки, такива условия не се съдържат в законопроекта. Нещо повече, веднъж наложени, мерките могат да бъдат продължени от правителството и след определената крайна дата на тяхното действие „до отпадане на причините за тяхното въвеждане“.
Според Българската стопанска камара, законопроектът предвижда текстове, които няма да постигнат заложените в мотивите към него цели, а именно предотвратяване на негативни за потребителите ефекти от промени в цените на хранителните стоки от първа необходимост, предотвратяване на монополно определяне на цените, защита на гражданите и съобразяване на цените на стоките с покупателната способност на хората. Приемането на подобен закон би довело до отказ от стопанска инициатива, отлив на инвестиции, затваряне и преместване на предприятия извън България. Законопроектът създава заплаха не само членството на страната ни в еврозоната, но и поставя под съмнение смисъла от европейската интеграция на България.
Във връзка с гореизложеното, БСК не подкрепя предложения Законопроект за мерките за ограничаване на печалбите и пряк контрол на цените на хранителните стоки от първа необходимост, като антипазарен и неконкурентен, и призовава вносителите да го оттеглят.
С УВАЖЕНИЕ,
ДОБРИ МИТРЕВ
Председател на УС на БСК
