ОТНОСНО ПРОЕКТА ЗА НАРЕДБА ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА КАЧЕСТВОТО НА ПОО

ОТНОСНО: Относно проект на Наредба за осигуряване на качеството на професионалното обучение в професионалните колежи и центровете за професионално обучение

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ВЪЛЧЕВ,

Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес се запозна с проекта на Наредба за осигуряване на качеството на професионалното обучение в професионалните колежи и центровете за професионално обучение и мотивите към него. В тази връзка представяме на Вашето внимание нашето становище.

БСК последователно през годините поддържа позиция за необходимостта от повишаване на качеството в професионалното образование и обучение (ПОО) като гаранция за изпълнение на неговите цели да подготвя гражданите за реализация в икономиката и в другите сфери на обществения живот, като създава условия за придобиване на професионална квалификация и за нейното непрекъснато усъвършенстване, съгласно чл. 2 на Закона за професионалното образование и обучение. Осигуряването на качеството, от своя страна, е структурен подход, който гарантира предлагането на по-качествени обучителни услуги за формиране на знания и умения, необходими на пазара на труда, чрез създаване на системи и механизми за гарантиране на съответствието със съответните стандарти. По тази причина БСК подкрепя по принцип необходимостта от Наредба за осигуряване на качеството в професионалното обучение в изпълнение на разпоредбите на чл. 9а от Закона за професионално образование и обучение (ЗПОО).

В същото време, проектът на Наредба съдържа редица слабости, по отношение на които отправяме следните бележки и предложения за промяна:

1) В българския образователен контекст, за разлика от традиционното, вкл. общоевропейското разбиране, осигуряването на качеството на професионалното обучение, както и цялостното управление на качеството в образованието се разглежда като отговорност предимно на обучаващите/образователните институции, като не се обхваща по идентичен начин системното ниво. В системата на ПОО в България не е приложена Препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за създаване на Европейска референтна рамка за осигуряване на качество в професионалното образование и обучение (2009/C 155/01), EQAVET, чийто основен компонент е прилагането на Рамката на равнище системи за ПОО, на равнище институции за предоставяне на ПОО и това на даване на квалификации, с което се осигурява системен подход по отношение на качеството, включвайки и свързвайки помежду им съответните нива и действащи фактори. Препоръката не е задължителен документ, но прилагането на елементи от осигуряването на качеството (критерии, дескриптори, показатели за осигуряване на качеството и др.) само на ниво обучаваща институция изключва именно системния характер на процеса. Считаме, че връзката между двете нива е задължителна, тъй като осигуряването на качеството на ниво обучаваща институция трябва да се вписва в общата рамка, зададена от системното ниво, а обратната връзка от институциите помага за адаптиране и подобряване на националните политики.

Предложение за промяна: Разширяване на обхвата на Наредбата с включване на текстове относно осигуряването на качество на ПОО на системно ниво.

2) В чл. 1 ал. 1 е посочено, че „с тази наредба се уреждат условията и редът за разработване на вътрешна система за осигуряване на качеството на професионалното обучение в професионалните колежи и центровете за професионално обучение“, но в действителност разписаните разпоредби обхващат единствено финалния етап от цикъла на управление на качеството, а именно „измерване“ на постигнатото качество в определените в документа институции и изготвянето на доклад за самооценка. Отсъствието на подобни детайли и насочващи разпоредби за останалите фази на процеса на осигуряване на качеството – планиране, изпълнение на дейностите, оценка и преглед, поставя под съмнение търсения ефект от прилагането на Наредбата. На практика ЦПО и професионалните колежи се задължават да се „самооценят“ не спрямо дефинирани самостоятелни цели и индикатори за резултат, а спрямо общи и стандартизирани критерии, които ще бъдат от полза много повече за информационната система на Националната агенция за професионално образование и обучение, отколкото за системите за осигуряване на качеството в отделните обучителни организации.

Предложение за промяна: Проектът на Наредба да придобие характер на рамков документ, който да съдържа набор от критерии за качество, примерни дескриптори и индикатори за всеки етап от цикъла на управление на качеството на обучението, като се даде възможност всяка организация самостоятелно да прилага тази рамка, според собствените си конкретни цели.

3) Прегледът на приложението с критериите по области на оценяване и индикатори към проекта на Наредба показва, че общият брой на индикаторите е 34, разпределени в три области: достъп до професионално обучение, придобиване на професионална квалификация и реализация на лицата, придобили професионална квалификация. Основната относителна тежест на системата за оценка е поставена върху втората област, като общият брой на точките по критериите в нея е 65 от общо 100 т. В същото време критериите от третата област, които измерват ефекта от работата на обучителните организации, имат принос от едва 15 т. за общата оценка. Водейки се от убеждението, че ПО се провежда основно, за да осигури работна сила със знания и умения, които се изискват за определена професия на пазара на труда, считаме предложеното съотношение на критериите (20/65/15) за неадекватно и непропорционално спрямо очакваните цели. Поставянето на основната тежест на системата за самооценка/ оценка върху придобиването на професионална квалификация, фокусира усилията собствено върху процеса и в много по-малка степен върху резултата.

В допълнение, считаме че значителна част от критериите са по-подходящи за системата на училищното образование. При условие, че проектът на нова Наредба за осигуряване на качеството се отнася за центровете за професионално обучение и професионалните колежи, тоест за професионално обучение на лица над 16-годишна възраст извън образователната система, тежестта на самооценката на качеството на професионалната обучение трябва да се насочи в тази посока – участие на работодателите в оценяването, учене през целия живот, гъвкавост на учебните планове и програми, гъвкавост на формите на обучение, специален подход към различните уязвими групи на пазара на труда, опит на обучаващия екип при работа със заети и безработни лица, контакти с регионални и държавни структури.

Предложение за промяна: Промяна в разпределението на тежестта в трите области на оценяване, като на третата област „Реализация на лицата, придобили професионална квалификация“ се определят не по-малко от 30 т.

Други предложения:

• увеличаване на тежестта на следните индикатори: 1.6, 1.8, 1.9 и 2.19;
• намаляване на тежестта на индикатори: 1.1, 1.2, 1.4;
• премахване на индикатор 2.5 Осигурен преподавателски състав с квалификация, съответстваща на изискванията, определени в ДОИ/ДОС за обучение с придобиване на квалификация по професия (според нашето разбиране, задължителен елемент от лицензирането на ЦПО не може да се включва в система за осигуряване на качеството);
• премахване на критерий 2.12 Относителен дял на придобилите професионална квалификация лица от преждевременно напусналите образователната система спрямо постъпилите в началото на обучението лица от тези групи (%) (неприложим за колежите и трудно постижим за ЦПО, поради ограниченията в нормативната база).

4) Според чл. 14, ал. 2 „по всеки критерий се разработва отделна процедура, която съдържа: предмет и цел; инструментариум; описание на технологията на провеждане; вида на доказателствения материал (справка, контролна карта, протоколи, въпросници, анкети и др.); начините на обработване на доказателствения материал; режима на съхранение и защита на информацията; отговорностите на лицата по чл. 6, ал. 2“. Тази разпоредба изисква разписване на 34 отделни процедури, което представлява значителна административна тежест и усилие за ЦПО-та и колежи, особено за малките обучаващи институции. Това няма да доведе до ефективно оценяване на качеството, а до краен формализъм и незначителен ефект върху процеса на подобряване на качеството на професионално обучение. Още веднъж се налага впечатлението, че акцентът в Наредбата е поставен върху административните ангажименти на центровете за професионално обучение и професионалните колежи, процедурите за формално отчитане на работата им във връзка със самооценяване на качеството и задълженията им към контролиращите институции и т.н.

Предложение за промяна: Намаляване на задължителния брой критерии, по които се извършва оценката или сериозно опростяване на процедурата.

5) В чл. 15, ал. 1 и ал. 2 предвижда изготвяне на годишен доклад за самооценяване от отговорника по качеството. На практика този доклад се изготвя в Информационната система на НАПОО и се подава в срок до 31 януари на всяка година по електронен път. Формулировката в Наредбата не изяснява начина на подаване, което ще доведе до противоречие между наложената практика и нормативния текст.  Начинът на подаване на доклада за самооценяване следва да се прецизира с конкретен и ясен текст.

6) В Проекта на наредба е налице непрецизно използване на терминология. Близки в съдържателно отношение са „област на оценяване“ и „критерий“, а не „област на оценяване“ и „индикатор“. Индикаторите на свой ред са количествени или качествени фактори или променливи, които осигуряват лесно и надеждно средство за измерване на постижение в дадена област или по зададен критерий и поради тази причина следва да се поставят и разглеждат в последните три колони на Таблицата от Приложението.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК