ОТНОСНО ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ НА МС ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА НАЦИОНАЛНИ ПРОГРАМИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО

ОТНОСНО: Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на Национални програми за развитие на образованието

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ВЪЛЧЕВ,

Представяме на Вашето внимание становището на Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес (БСК) относно Проекта на Решение на Министерския съвет за одобряване на национални програми за развитие на образованието, мотивите към него, както и самите национални програми.

БСК подкрепя разработването и изпълнението на национални програми (НП) за развитието на образованието, които са в съответствие с приоритетните области и заложените цели в Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021-2030) и с Програмата за управление на Република България за периода 2025-2029.

В същото време, в процеса на определяне на темите, обхвата и финансирането на националните програми, както и при тяхното изпълнение, наблюдение и отчитане са налице редица аспекти, които намаляват ефективността и очакваното им въздействие върху образователните политики. Във връзка с това отправяме следните предложения:

I. Предложения във връзка с Проекта на Решение на Министерския съвет за одобряване на национални програми за развитие на образованието

1) В по-голямата си част предложените за обществено обсъждане национални програми действително са насочени към подпомагане постигането на целите на образователната политика, в т.ч. политиките за достъпа, качеството и приобщаването, като тези НП се реализират на принципа на конкурентния подбор. В същото време, друга част от тях по същество представляват инструменти за текущо финансиране на същностни компоненти на учебния процес, които и без националните програми не биха могли да останат без финансиране. При този тип НП става дума за финансиране на всички училища, преподаватели или ученици, като например, в НП „Система за национално стандартизирано външно оценяване“, с която се финансира ежегодното национално външно оценяване. От подобен тип е и НП „Оптимизиране на вътрешната структура на персонала“, чрез която се предоставят допълнителни средства за изплащане на обезщетения на персонала при намаляване на числеността му, поради промяна в структурата и състава, както и обезщетенията при прекратяване на трудовите правоотношения на друго основание и др. В самата НП е посочено, че необходимостта от оптимизация на структурата на персонала е постоянна, т.е. би следвало да се реализира, независимо от това дали съдържателно попада сред стратегическите приоритети на национални планове и програми за управление. Прави впечатление и значителната диспропорция между финансовите средства, отделени за НП „Оптимизиране на вътрешната структура на персонала“ с общ бюджет от 127 млн. лева от общия размер на националните програми, като за останалите НП бюджетът е 98 млн. лв.

В посочените случаи не става ясно защо финансовият инструмент трябва да е национална програма, както и с каква аргументация повече от половината от средствата за НП се отделят за присъщи дейности и разходи на образователните институции или система. Факт е, че по традиция тези дейности се включват в НП и към момента не се покриват от стандартите за издръжка на образователните институции. Апелираме тази недобра практика – за финансиране на постоянни или текущи разходи на проектен или програмен принцип, да се прекрати и да се търсят по-ефективни решения.

Предложение за промени: В Проекта на Решение на Министерския съвет за одобряване на национални програми за развитие на образованието да се включи отделна точка, с която министърът на образованието се задължава до края на 2025 г. да направи критичен преглед на съществуващите национални програми с цел да се прецени кои от тях имат елемент на допълнително финансиране на присъщи текущи дейности и разходи на съответните институции в образователната система и да предложи друг механизъм за тяхното финансиране. Вярваме, че с друг подход за финансиране, не през националните програми, ще се постигнат същите цели и ще се реализират съответните дейности, като в същото време ще се намали административната тежест при реализирането им и ще се постигне по-добра ритмичност при финансирането, доколкото ще се избегне зависимостта от сроковете на приемане на Решението на Министерския съвет за одобряване на националните програми.

2) Цялостната концепция, която стои зад финансовия инструмент „Национални програми за развитие на образованието“, е с ясно обявени цели. Те подпомагат стратегическите цели на основните образователни политики на МОН. В същото време, не е налична обществено достъпна информация, предоставена на вниманието на заинтересованите страни, социалните партньори и обществеността като цяло, за принципите и критериите, според които се продължават, надграждат, прекратяват текущи или се предлагат за финансиране нови НП.

Предложение за промени:  В т. 5 на Проекта на Решение на Министерския съвет за одобряване на национални програми за развитие на образованието да се предвиди добавянето в отчета за изпълнението на програмите на информация не само за непосредствените резултати от изпълнението на НП, но и анализ за техния принос за стратегическите цели на образованието и изпълнението на съответната управленска програма на правителството, съпроводен с аргументация (включително – финансова) и предложение за продължаването, надграждането или прекратяването на съответната НП, както и предложения и аргументация (включително с финансови параметри) за включване на нови НП. В случай на необходимост, да се предвиди и промяна в крайната дата за изготвяне на отчета, така че предоставената информация да подпомогне планирането на НП за следващата година или, при невъзможност – за по-следващата година.

II. Други предложения

1) Предвид увеличаващия се брой на националните програми, както и другите възможности за проектно финансиране с европейски средства, за голям брой, особено по-малки, образователни институции се оказва непосилно да проследят всички подходящи възможности за кандидатстване с различни изисквания и срокове.

Предложение за промени: При формулирането на новите национални програми за следващи периоди да се предвиди намаляване на броя им и окрупняването им с цел улесняване на кандидатстването на училища и звена към МОН, които в момента са принудени да следят множество малки възможности за финансиране по различните НП с различни изисквания, срокове и формати на финансиране и отчитане, както и да назначават заместник-директори по проектна дейност или да наемат консултанти за разписване и изпълнение на проекти. В допълнение, подходът на консолидация ще оптимизира администрирането на НП и ще улесни проследяването на приноса им за постигане на националните цели и приоритети, заложени в съответните стратегически и програмни документи.

2) НП имат всички характеристики на проекти и по тази причина следва да се управляват, координират, отчитат и наблюдават като такива. На ниво Европейска комисия, както и в повечето държави-членки на ЕС текуща проектна дейност, финансирана със средства от европейските фондове или от държавния бюджет, е изнесена към тип „Изпълнителни агенции“, подобни на тези по Оперативните програми или в комбинация с тях.

Предложение за промени: Необходимо е да се обмисли създаването на самостоятелно звено за управление и изпълнение на националните програми или, например, включването на такова към Изпълнителна агенция „Програма за образование“. По този начин ще се възприеме добрата европейска практика за разделяне на дейностите по стратегическо планиране и формулиране на политиките в консултация със социалните партньори и другите заинтересовани страни от процеса на самото изпълнение, отчитане и наблюдение. В противен случай се нарушават основни принципи за прозрачност и ефективност на проектното или програмното финансиране, като се стига до недобрата практика един и същи орган, в случая МОН, да формулира, финансира, изпълнява, наблюдава и отчита дейност с публични средства.

3) Не всички НП имат проектен цикъл от една година. Иновативни или комплексни проектни идеи като тези в НП „Умения на фокус“ имат надграждащи дейности, надхвърлящи една бюджетна или учебна година, което следва да се отрази в бъдещи НП.

Предложение за промяна: Предвид на необходимостта от реализиране на цялостния цикъл на дадена национална програма в рамките на две, три или повече години, следва да се обмисли единен подход за реализирането и финансирането им. Годишното финансиране тогава ще се ориентира спрямо дейностите за съответната година. По този начин в проектните идеи могат да се включат и компоненти, някои от които липсващи към момента, но свързани със съответните аспекти на този проектен цикъл – напр., оценка на потребностите, подготвителни дейности и кандидатстване през първата година. Същинското провеждане на дейностите се случва през следващите една или няколко години, а отчитането и разпространението на резултатите – през последната година на цикъла. При посочения подход могат да се търсят дългосрочни резултати и ефекти от програмите (outcomes и impact) и научените уроци за следващ цикъл на НП, вместо предимно наличните към момента непосредствени продуктови резултати (outputs). Подобен тип многогодишни НП са много подходящи и за реализиране на тип „национални инициативи“, които могат да надскочат тясната институционална рамка на МОН и да осъществят взаимовръзката с други политики като социалната политика или политиката по заетостта и др.

4) Националните програми в голяма степен не предлагат специално насочени дейности за завръщане към учене и увеличаване на броя на младежите над 14-годишна възраст в училище, които са отпаднали от средно образование или не са придобили професионална квалификация и най-често не участват в други обучителни дейности или в заетост. Мерките от активните политики на пазара на труда не обхващат в цялост тази категория учащи, тъй като тя би следвало да е преимуществено отговорност на образователната система.

Предложение за промяна: В изпълнение на приоритетите за разширяване на ученето през целия живот от Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021-2030 г.), цел 8.1 и цел 8.2, може да се обсъди и приеме многогодишна иновативна НП от типа национална инициатива „Втори/Нов шанс“. Специфична целева група могат да са младежи в категорията 14+, а целта – завръщане към подходящи форма за учене с цел завършване на етап или степен на средно образование или придобиване на професионална квалификация и преход към заетост. Програмата следва да се формулира и изпълнява в сътрудничество с МТСП, социалните партньори и работодателите, и да се базира на надграждане и оптимизиране на механизми и инструменти от предходни програми и проекти, които да са насочени към потребностите и възможностите за обучение на тази целева група чрез предлагане на изцяло нова, кратка образователна пътека. Със създаването на Младежки центрове и надграждане на функционалностите на 28 професионални гимназии като Центровете за високи постижения в професионалното образование и обучение се добавя и допълнителни капацитет към настоящата образователна институционална мрежа, с което през следващите няколко години може успешно да се реализира национална инициатива като описаната по-горе.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК