БСК НЕ ПОДКРЕПЯ ПРОЕКТА НА МЕТОДИКА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СПРАВЕДЛИВАТА СТОЙНОСТ НА СТОКИ

ОТНОСНО: Проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Методика за определяне на справедливата стойност на стоки съгласно чл. 68п, ал. 6 от Закона за защита на потребителите, публикуван на портала за обществени консултации на 07.08.2026 г. с номер на консултация 12597-К

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН РАДЕВ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПУЛЕВ,

Българската стопанска камара (БСК) подкрепя усилията за осигуряване на достъпна и съпоставима информация за потребителските цени, повишаване на прозрачността на пазара и ефективно противодействие на доказани нелоялни търговски практики. Защитата на потребителите и осигуряването на условия за информиран избор са легитимни цели на публичната политика. Реализирането им следва да се основава на ясни, обективни, пропорционални и икономически обосновани механизми, които запазват свободното ценообразуване, нормалното функциониране на конкуренцията и предвидимостта на стопанската среда.

След преглед на проекта и придружаващата го частична предварителна оценка на въздействието смятаме, че в настоящия си вид проектът не отговаря на тези изисквания. Наред с въпроси по конкретната методика за изчисляване на справедлива стойност са налице и проблемни области, свързани с въздействието на модела върху конкуренцията, административната тежест за предприятията, границите на законовата делегация и правната сигурност.

1. Оценка на въздействието, административна тежест и последици за българските предприятия

Според БСК, характерът на предлагания механизъм изисква по-задълбочен анализ на икономическите и регулаторните последици. Частичната предварителна оценка не разглежда в достатъчна степен въздействието върху ценообразуването, конкуренцията, продуктовия асортимент, доставчиците и производителите, различните бизнес модели и административните разходи на предприятията.

В приложената оценка е посочен потенциален размер на административната тежест за засегнатите предприятия до 1 339 764 евро, като едновременно с това е направен извод за липса на ефект. Подобно противоречие не позволява надеждна оценка на действителните разходи по изпълнение на новите изисквания. Администрацията на Министерския съвет също е препоръчала допълнителна аргументация и количествено определяне на тежестта. Официалната методология предвижда Моделът на стандартните разходи да се използва именно за оценяване на разходите, породени от нормативно установени периодични задължения за предоставяне на информация от предприятията на държавни органи.

Оценката следва да обхване както еднократните разходи за адаптиране и интегриране на информационните системи, така и текущите разходи за ежедневно извличане, обработване, проверка, предоставяне и коригиране на информацията, човешкия ресурс за контрол на качеството на данните, правното и регулаторното обслужване и разходите, свързани с проверки и отстраняване на несъответствия. Едва след подобно остойностяване може да бъде направена преценка дали съотношението между очакваните обществени ползи и разходите за бизнеса съответства на принципа на пропорционалност.

Не следва да се приема и че, поради определения в закона праг от 25 млн. евро оборот, режимът засяга единствено големи предприятия, а „за малките и средните предприятия не се предвиждат съществени отрицателни въздействия“. Съгласно чл. 3 от Закона за малките и средни предприятия категорията на МСП включва при изпълнение на съответните критерии и средни предприятия с годишен оборот до 50 млн. евро. Това означава, че част от пряко задължените предприятия могат да попадат в категорията на МСП и въздействието върху тях следва да бъде самостоятелно оценено.

Съгласно чл. 20 ЗНА цялостна предварителна оценка се извършва, когато частичната оценка показва, че могат да се очакват значителни последици. В случая механизмът засяга широк кръг икономически оператори и продуктови пазари, създава допълнителна административна тежест и има потенциал да въздейства върху ценообразуването, конкурентното поведение и решенията на потребителите. БСК настоява преди приемане на Методиката да бъде извършена цялостна предварителна оценка на въздействието.

2. Свободно ценообразуване и конкуренция

Съгласно чл. 68п, ал. 6 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) справедливата стойност има изрично индикативен характер. Законът предвижда при определянето ѝ да бъдат отчетени компонентът „цена на едро плюс“ и сравнителен елемент с цените на същите или сходни стоки в други държави-членки на Европейския съюз.

Предложеният проект придава на показателя значение, което може да надхвърли чисто информационната му функция. Въвеждането на „нормален диапазон“ от ±10%, около справедливата стойност и свързването на отклоненията от него с последващо наблюдение, анализ или проверка, създават нормативна предпоставка предприятията да спазват административно изчислен ценови ориентир. Това може да настъпи независимо от обстоятелството, че формално отклонението не е определено като нарушение. Публичното обозначаване на цените извън определен от администрацията диапазон неизбежно създава репутационен, контролен и административен натиск върху предприятията да се придържат към този диапазон, независимо от индивидуалната структура на разходите, бизнес модел, договорни условия, регионални особености и пазарна стратегия.

Методиката не съдържа икономическа обосновка защо двата основни компонента във формулата трябва да имат еднакво тегло, защо посочените разходни проценти са приложими към всички предприятия и защо именно отклонение от ±10% следва да бъде определяно като граница за засилено наблюдение.

Подобен механизъм съдържа риск индикативната „справедлива стойност“ да придобие фактическа регулаторна функция, а ефектът върху пазарното поведение да бъде по-широк от предвиденото в проекта.

При определена структура на съответните пазари този механизъм може да улесни ценовото сближаване и взаимното наблюдение на конкурентното поведение. Това е риск, който следва да бъде предварително оценен. ЗЗП изрично изисква при упражняване на контролните правомощия да не се допуска нарушаване на правилата за защита на конкуренцията.

Намираме за необходимо преди приемането на методиката да бъде извършен специализиран анализ на въздействието върху конкуренцията и да бъде потърсено становището на Комисията за защита на конкуренцията. Анализът следва да обхване както риска от ценова конвергенция около „справедливата стойност“, така и възможните последици за асортимента, промоционалните стратегии, регионалната ценова диференциация и стимулите на търговците да предлагат стоките на по-ниски крайни цени.

3. Правна сигурност

Необходимо е ясно нормативно разграничаване между справедливата стойност по чл. 68п и контрола за икономически необосновано увеличение на цените по чл. 68н от ЗЗП. Отклонението от справедливата стойност не следва да представлява доказателство или презумпция за нарушение, да прехвърля доказателствената тежест върху търговеца или самостоятелно да обуславя неблагоприятни правни последици. Това следва да бъде посочено недвусмислено в Методиката, за да се избегне противоречива контролна практика.

Съществуват основания за допълнителна преценка на съответствието на отделни разпоредби с рамката на законовата делегация. Проектът на методика предвижда задължение на търговеца да декларира конкретен „котвен продукт“, идентифициран чрез EAN код. Законът урежда подробно задълженията на търговците за публикуване и предоставяне на ценова информация, докато делегацията по чл. 68п, ал. 6 е формулирана като правомощие на Министерския съвет да определи методиката за изчисляване на справедливата стойност. Следва да бъде извършена допълнителна правна преценка дали чрез тази делегация могат да бъдат въвеждани нови самостоятелни задължения за предприятията, особено предвид наличието на значителни санкции за непредоставяне или предоставяне на неточна информация по чл. 68п.

Правната сигурност изисква и изрично да бъдат определени институционалните отговорности при прилагането на Методиката – кой орган изчислява и валидира стойността, избира референтните държави, избира и актуализира съответните източници и параметри, извършва корекции при грешки и осигурява възможност за проверка на използваните данни. Икономически показател, който се очаква да предопределя стопанското поведение на българските предприятия, не следва да зависи от динамично променящи се външни и/или частни източници, без установен ясен и прозрачен ред за официалното им въвеждане, актуализиране и оповестяване.

В тази връзка БСК обръща внимание и на необходимостта от реален анализ на съответствието с правото на Европейския съюз. Обстоятелството, че проектът не транспонира конкретен акт на ЕС, не изчерпва този анализ. Следва да бъдат оценени принципът на пропорционалност, възможно въздействие върху свободното движение на стоки и достъпа до пазара, както и конкурентните последици от държавно организираната ценова прозрачност. Особено внимание е необходимо за стокови групи със специфични регулаторни и данъчни режими, включително лекарствени продукти и тютюневи изделия.

4. Надеждност и приложимост на Методиката

От публикувания проект са видими редица въпроси, които изискват допълнителна експертна верификация преди прилагането на Методиката.

Проектът приема ежедневните цени на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата като основа за локалната себестойност. Тези цени не са непременно действителните доставни цени, по които предприятията придобиват стоките. Договорите могат да включват различни количества, срокове и условия на доставка; различно качество и произход; договорени отстъпки, разсрочено плащане, както и различни сезонни и дългосрочни договорености.

Особено внимание следва да бъде отделено на приложимостта на използваните разходни показатели към българския пазар, съпоставимостта на цените на едро с действителните условия на доставка на отделните търговци, критериите за избор на референтни държави, съпоставимостта на конкретните стоки между отделните пазари и надеждността и достъпността на международните ценови източници. В проекта се прилагат усреднени и нормативно зададени показатели към предприятия с различна структура на разходите, логистика, формат на търговските обекти, договорна политика и продуктова структура. Това не означава, че подобен подход е недопустим, но изисква неговата приложимост и устойчивост да бъдат доказани с реални данни.

Допълнителен проблем е широкият продуктов обхват на режима. Законът обхваща хранителни и нехранителни стоки, напитки, тютюневи изделия и лекарствени продукти, докато значителна част от параметрите и примерите в проекта са разработени преимуществено спрямо хранителни стоки. Прилагането на единна конструкция към стоки с различен модел на ценообразуване, данъчен режим, регулация и пазарна структура изисква самостоятелна обосновка. Методиката следва да се прилага единствено към продуктови категории, за които са налични надеждни, проверими и действително съпоставими данни.

В допълнение, проектът съдържа неясни текстове, които следва да бъдат допълнени и прецизирани, в т.ч.:

• Не става ясно защо усреднени стойности за оперативни разходи от френски модел следва да са възприемат за нормативно признати разходи за всички предприятия в България;
• Методиката определя EBIT (печалбата преди лихви и данъци) като отношение между оперативната печалба и приходите от продажби. В примерните изчисления обаче процентът EBIT се добавя към цената на едро заедно с OPEX (оперативните разходи) и фири. Това е математически и финансово различна величина.
• Критериите за определяне на референтните държави (една държава с високи доходи, една държава със средни доходи, една съседна държава и една държава с близък профил) не позволяват тяхното еднозначно определяне. Не са посочени измерими показатели за доход, близък профил или периодичност на промяна на групата. Изборът на държави може съществено да промени крайния резултат.
• Проектът предоставя на търговеца възможност да декларира конкретен продукт от най-ниския ценови сегмент, а при липса на този се използва следващият най-евтин продукт. Не са предвидени текстове за какъв период трябва да е наличен продуктът, как се установява фактическата наличност, дали минимално количество е достатъчно, как се процедира при различни цени по обекти; как се гарантира съпоставимостта между собствените марки; органът, който установява, че следващият продукт е качествено еквивалентен.

Текстът съдържа вътрешни несъответствия между отделни формули, определения и примерни изчисления, които допълнително налагат проектът да премине през експертна икономическа, статистическа и финансова проверка. Налице е липса на еднозначност, възпроизводимост и математическа проверимост на алгоритъма – недостатък, който поставя под съмнение приложимостта на методиката, не само техническото ѝ оформление.

5. Необходими последващи действия

С оглед на изложеното БСК смята, че е необходимо да бъде извършена цялостна предварителна оценка на въздействието, включваща реална оценка на административната тежест по Модела на стандартните разходи, въздействието върху МСП, специализиран анализ на конкуренцията и по-задълбочена оценка на съответствието с правото на ЕС.

Следва да бъде анализирана добавената потребителска полза от показателя спрямо вече предвидената публичност на действителните продажни цени и да бъдат определени измерими критерии, чрез които тази полза може да бъде оценена. Необходимо е да бъдат сравнени реални алтернативни варианти за изпълнение на законовата делегация, включително варианти, които ограничават административната тежест и риска индикативната стойност да се превърне във фактически ценови ориентир.

Следва да бъдат прецизирани границите на задълженията на търговците и компетентността на държавните органи, да се гарантира прозрачността и възпроизводимостта на използваните данни и алгоритми, и да се уреди недвусмислено отношението между справедливата стойност по чл. 68п и производствата по чл. 68н ЗЗП. Отклонението от справедливата стойност следва изрично да бъде определено като обстоятелство без самостоятелни санкционни последици, което не създава презумпция за нарушение и не замества индивидуалната преценка на конкретните икономически фактори.

Предвид широкия кръг от засегнати предприятия предлагаме да бъде проведено и пилотно прилагане върху ограничен брой продукти с реални данни, което да покаже практическото приложение на модела и възможните нежелани отклонения.

С оглед на гореизложеното, БСК не подкрепя приемането на проекта на методика в представения вид и настояваме той да бъде оттеглен и цялостно преработен.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК