БСК ВНЕСЕ ТРИ СТАНОВИЩА В НСТС

Българската стопанска камара (БСК) внесе три становища за разглеждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), с които изразява позициите си по проекти за промени в трудовото законодателство, механизма за определяне на минималната работна заплата и правилата за функциониране на съветите към пенсионните фондове.

Две от становищата подкрепят предложените нормативни промени, а третото съдържа аргументи против законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда.

1. БСК подкрепя новия механизъм за определяне на минималната работна заплата (Вж. СТАНОВИЩЕТО НА БСК)

БСК подкрепя проекта на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Предложеният механизъм конкретизира приетите изменения в чл. 244 от Кодекса на труда и отразява постигнатия компромис между представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. 

Основният акцент е преминаването от автоматично определяне на минималната работна заплата към прозрачен диапазон за преговори, в рамките на който социалните партньори участват реално в договарянето на конкретния размер.

Камарата подкрепя използването на официални и проверими показатели с равна тежест при изчисляването на горната граница на диапазона:

• средногодишното изменение на индекса на цените на малка по състав кошница;
• годишното изменение на медианната работна заплата;
• изменението на средната работна заплата;
• реалното изменение на брутната добавена стойност на един зает за десетгодишен период.

Според БСК този подход осигурява по-голяма прозрачност, обективност и съпоставимост на изчисленията, като ограничава зависимостта от прогнози, подлежащи на последващи ревизии.

БСК подкрепя и предложената организация на преговорите: предоставяне на необходимите данни и изчисления от Националния статистически институт до 1 април, приключване на преговорите до 15 май и представяне на доклад за резултатите до 31 май. Тези срокове създават предвидимост както за социалния диалог, така и за планирането на разходите за труд от предприятията.

Камарата одобрява отделянето на периодичната оценка на адекватността на минималната работна заплата от ежегодното определяне на нейния размер. При оценката следва да се отчитат съотношението спрямо брутната медианна работна заплата, включително референтната стойност от 60%, и издръжката на живота, определяна по официална методика на НСИ.

БСК подчертава, че изчислената горна граница е максимална стойност на диапазона за договаряне, а не предварително определен или препоръчителен размер на минималната работна заплата. Конкретният размер трябва да бъде резултат от преговорите и от преценка на актуалните икономически условия.

В становището Камарата заявява също, че не възразява срещу заличаването на абсолютната минимална стойност от 0,51 евро за всеки отработен час или част от него през нощта, при запазване на правилото допълнителното възнаграждение да бъде не по-малко от 0,15% от минималната работна заплата за страната.

2. БСК подкрепя промените в правилата за съветите към пенсионните фондове (Вж. СТАНОВИЩЕТО НА БСК)

БСК подкрепя проекта на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за попечителските и консултативните съвети на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и фондовете за извършване на плащания. 

Предложените изменения привеждат подзаконовата нормативна уредба в съответствие с приетите промени в Кодекса за социално осигуряване и създават по-ясни правила за формирането и функционирането на съветите.

Сред основните акценти в становището са:

• Един общ попечителски съвет за фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване и фондовете за извършване на плащания, управлявани от едно и също пенсионноосигурително дружество. Според БСК това ще създаде предпоставки за по-ефективно изпълнение на функциите на съветите.
• По-прецизни процедури за конституиране на съветите и попълване на техния състав.
• Възможност за дистанционни заседания по изключение, която ще улесни организацията на работата и ще създаде условия за по-пълноценно участие на представителите на социалните партньори.
• Отпадане на дублиращата уредба на административнонаказателната отговорност в наредбата, тъй като тя произтича непосредствено от закона и не е необходимо санкционният режим да се възпроизвежда в подзаконовия нормативен акт.

БСК оценява положително предложените промени, които целят по-ясна нормативна рамка и по-ефективно функциониране на съветите към пенсионните фондове.

3. БСК не подкрепя предложенията за промени в Кодекса на труда, свързани с официален празник и обезщетението при незаконно уволнение (Вж. СТАНОВИЩЕТО НА БСК)

В третото си становище БСК изразява несъгласие със законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда № 52-654-01-140, внесен на 16 септември 2026 г. от народния представител Костадин Костадинов и група народни представители. Законопроектът съдържа две основни предложения: обявяване на Деня на националното помирение за официален празник и премахване на максималния шестмесечен период, за който се дължи обезщетение при незаконно уволнение и оставане без работа по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда. 

По предложението за Ден на националното помирение

БСК отчита обществената значимост на почитането на жертвите на политическото насилие, съхраняването на историческата памет и насърчаването на националното помирение.

Според Камарата обаче включването на нов официален празник изисква самостоятелна обосновка на трудовоправните последици и оценка на допълнителните разходи за работодателите и бюджетните организации. Предварителната оценка на въздействието не съдържа количествена оценка на тези разходи, включително за малките и средните предприятия.

Макар законопроектът да предвижда празникът да се отбелязва винаги в неделя, без последващ неприсъствен работен ден, остават последиците за предприятията с непрекъсваем процес и за работещите по график в неделни дни, за които се прилага увеличеното заплащане при работа на официален празник.

Предложението на БСК е Денят на националното помирение да получи подходяща форма на държавно признание и обществено отбелязване, без да бъде включван сред официалните празници по Кодекса на труда. Така обществената цел би могла да бъде постигната чрез възпоменателни, образователни и културни инициативи при по-ограничено въздействие върху организацията на труда.

По предложението за премахване на шестмесечния срок за обезщетение

БСК не подкрепя отпадането на ограничението, според което обезщетението за оставане без работа вследствие на незаконно уволнение се дължи за период до шест месеца.

Камарата подчертава необходимостта да се разграничават продължителността на съдебния спор за законността на уволнението и периодът, за който законът признава право на обезщетение. В становището се посочва и Тълкувателно решение № 3/2024 г. от 23 февруари 2026 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд, което потвърждава, че шестмесечният срок е максимален период за изчисляване на обезщетението и че работникът не е длъжен да изчака приключването на съдебното производство, за да го претендира.

Според БСК премахването на всякакъв времеви предел поражда въпроси относно причинната връзка между незаконното уволнение и продължаващото оставане без работа. С течение на времето върху възможностите за трудова реализация могат да влияят и други фактори – състоянието на пазара на труда, квалификацията, активността при търсене на работа и наличието на подходящи предложения за заетост.

Камарата подчертава, че трудовото законодателство следва едновременно да осигурява ефективна защита на незаконно уволнените работници и да насърчава възможно най-бързото им връщане към заетост. Премахването на шестмесечния предел не е съпроводено с механизъм за отчитане на усилията за намиране на работа, реалните възможности за заетост и причините за продължаващата безработица.

Поради тези съображения БСК не подкрепя предложения законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда.

***

БСК продължава да отстоява балансирани и предвидими правила за бизнеса и заетостта

С трите си становища Българската стопанска камара представя последователна позиция в подкрепа на ясната нормативна уредба, предвидимостта за предприятията и ефективния социален диалог. Камарата подкрепя решенията, които създават прозрачни механизми, подобряват организацията на работата и дават реална роля на социалните партньори, като същевременно настоява за обоснованост и пропорционалност на законодателните промени и за оценка на отражението им върху бизнеса и пазара на труда.