„Като отчитаме необходимостта от ограничаване на вредните навици (вкл. тютюнопушенето), не можем да не отбележим със съжаление, че провежданата до момента държавна политика е неефективна, основно поради факта, че залага на рестрикциите, а не на насърчителните мерки. Казано по друг начин, наказваме пушачите с изградени навици, а не се грижим за възпитанието на подрастващото поколение. Всъщност, големият потърпевш от прилаганата политика е частният предприемач, който трябва да поема тежестите и отговорностите за осигуряването на здравословен начин на живот на населението. За съжаление, резултатът от настоящата забрана за тютюнопушене е, че непушачите изгубиха гарантираните си места, свободни от тютюнев дим, тъй като е обществена тайна, че забраната масово се нарушава.“
Това се казва в позиция на БСК във връзка с двата проекта за промени в Закона на здравето – на Обединените патриоти и на Министерския съвет, внесени за обсъждане, съответно – в Народното събрание (първото четене в пленарна зала ще е на 4 септември) и за обществени консултации (срокът за консултиране е 5 септември).
Според БСК, липсата на икономически стимули и пряката намеса на държавата в организацията на частната собственост са причина за масовото нарушение на действащото законодателство у нас. Нещо повече, рестрикциите от 2012 г., както и тези, които новият правителствен законопроект предвижда, не отчитат направените инвестиции в климатични инсталации и допълнителни съоръжения, а това е предпоставка за заобикаляне на нормата.
„Няма по-лош закон от неприложимия закон! Неприложимият закон ражда нелоялна конкуренция и корупция – две явления, които трябва да бъдат ограничавани, а не насърчавани. С предвижданите законодателни промени тези негативни явления ще разширят своя обхват, а не обратното. При това, ползите за общественото здраве ще продължат да бъдат измамни и „на хартия“, се казва още в позицията на БСК.
Експертите на камарата напомнят, че от въвеждането на тоталната забрана за тютюнопушене в България са изминали повече от 6 години и е редно, преди да се пристъпва към нова промяна на законодателството в тази сфера, да се извърши последваща оценка на въздействието на действащата норма.
С пълния текст на позицията можете да се запознаете ТУК.
