БСК НАСТОЯВА ЗА ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ НА НОРМАТА ЗА 15% ТАВАН НА НАДЦЕНКАТА ЗА ХЛЯБ

ОТНОСНО: §15д., ал. 9 (Нова - ДВ, бр. 42 от 2024 г., в сила от 01.07.2024 г.) от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за данък добавена стойност, определящ пределна търговска надценка от 15% за три вида хляб – бял, „Добруджа“ и типов

УВАЖАЕМИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Българската стопанска камара, като национално представителна организация на работодателите, има дългогодишен опит в изследването на проблемите, регулациите и практическото приложение на принципите и законодателството в областта на конкуренцията и пазара.

С настоящото бихме искали да обърнем внимание върху наскоро приетите и влезли в сила от 01 юли 2024 г. изменения и допълнения в §15д, ал. 9 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), с които се въвежда максимална надценка от 15% на бял хляб, хляб „Добруджа“ и типов хляб спрямо данъчната основа, посочена в данъчния документ, издаден от производителя или вносителя.

Промените бяха приети с §25 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за хазарта (ЗХ), а по време на гласуването им в Народното събрание на Министерството на икономиката и индустрията и Министерството на финансите беше възложено да изготвят анализ за въздействието на приетата мярка, който да се докладва на парламента преди влизане в сила на промените, с оглед евентуалното им преразглеждане и отмяна.

Българската стопанска камара не разполага с изготвения анализ, за който от Министерството на финансите ни съобщиха, че на 26.06.2024 г. е изпратен до Председателя на 50-тото Народно събрание г-жа Рая Назарян.

С писмо от 24.07.2024 г. до Председателя на Управителния съвет на Българската стопанска камара Министърът на икономиката и индустрията д-р Петко Николов  посочва, че влизането на това изискване в сила поражда редица проблеми, свързани с действителната стойност на начисляваната надценка и административното прилагане на разпоредбата. В тази връзка и за целите на изготвяне на анализа за въздействието на мярката Министерството на икономиката и индустрията е предоставило на Министерството на финансите данни за средни цени на дребно по области за периода 01.032023 г. – 29.05.2024 г., предоставени от Министерството на земеделието и храните, както и данни за продажната цена на дребно в търговските обекти, включени в инициативата „Достъпно за Вас“, изготвени от Министерството на икономиката и индустрията.

От години Българската стопанска камара предупреждава, че въвеждането на таван на надценките на хранителните стоки от първа необходимост, в т. ч. и на хляба, като намеса на държавата в пазара на търговията на храни, ще повлияе негативно на ефективната конкуренция и ще изкриви пазара, от което ощетени ще са потребителите.

Тази позиция се подкрепя последователно от практиката и становищата на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) през годините, които детайлно изясняват потенциалните рискове и дефекти в пазара, които приложението на една такава мярка би причинила. Един от съществените недостатъци в законодателната процедура по приемането на въпросната норма е липсата на съгласуване с КЗК, за съответствието на закона с правилата за защита на конкуренцията, съгласно правомощията на Комисията по чл. 8, ал. 12 от Закона за защита на конкуренцията.

В тази връзка, следва да се има предвид, че такова становище е поискано от КЗК и Комисията се е произнесла с Решение № 23 от 10.01.2019 г. с отрицателно становище по идентичен законопроект - Проект на Закон за допълнение на Закона за защита на потребителите със сигнатура № 854-01-79 от 31.10.2018 г.

В Писмо от 27.06.2024 г. на Председателя на Комисия за защита на конкуренцията до изпълнителния директор на Сдружение за модерна търговия – член на БСК, Комисията препотвърждава становището си от 2019 г., постановено с Решение № 23 от 10.01.2019 г., като относимо и към въведената наскоро регулация в ЗДДС, тъй като мярката по §15д., ал. 9 е по съществото си идентична с изследвания от КЗК към онзи момент проект за регулация, предвиждащ максимална надценка на стоките от първа необходимост.

Според категоричната позиция на КЗК, целта на подобна регулация е осигуряването на ниски цени на стоките, но ниските цени са резултат от конкуренцията, а не от регулацията. Също така, според становището на КЗК, определянето на максимална надценка на хляба може да доведе до неблагоприятни последици като:

• намаляване на икономическите стимули на търговците да предлагат тези стоки, което, което може да доведе дори до дефицит на стоки;
• създаване на стимули за продажба на по-евтини, но и по-некачествени продукти, които в крайна сметка могат да бъдат вредни за здравето на хората.

Други рискове и възможни негативни ефекти, които могат да възникнат в резултат на тази регулация, според КЗК, са: некоректни търговци да отчетат по-високи покупни цени и така да компенсират наложеното им ограничение на максималната надценка; търговците на дребно да сменят част от бизнес партньорите си (производители и доставчици) предлагащи по-ниски цени на стоките, които от своя страна могат да са по-некачествени; всички да определят надценка, която е равна или много близко до максималната, с което би се получил аналогичен ефект на този на забранено споразумение.

Предлагаме на вниманието Ви и съображенията на нашите членове – Сдружение за модерна търговия, пряко засегнати от мярката, които напълно споделяме:

• Пристъпването към ценово регулиране в сферата на храните е исторически доказано неработещ подход в борбата с инфлацията, каквото цел си поставя тази законова промяна. Мярката е взета след период от 3  г. на висока инфлация (с пик през есента на 2022г.), в който не само България, но и цяла Европа живя и който  приключва по естествен път. След траен период на затихване на инфлационните процеси и въпреки факта, че за първи път от 3 години насам през април 2024 г. инфлацията на годишна база в България (2,6%) падна под средната за ЕС (3%), се приема закон, който отваря вратите към непазарна намеса на държавата в ценообразуването, в разрез с икономическата история и с опита на България и други страни от Източна и Южна Европа. Има опасност създаденият прецедент да бъде последван от нови подобни мерки относно други продукти и цени, като няма как да се подмине и обстоятелството, че засегнати законодателната промяна са единствен търговците на дребно – последното звено от веригата на доставки.
• Фиксирането единствено на общата акумулирана по веригата търговска надценка по никакъв начин не гарантира ограничаването на ценовата динамика на съответния продукт, тъй като всички надолу по веригата ще определят свободно ценообразуването си и имат стимул да увеличат печалбата си като повишават доставната цена. Единственият участник във веригата, който би бил задължен да сведе разликата до крайното 15% е последният участник, което би поставило този търговец в крайно неизгодна позиция, която би могла да изисква дори да продава на загуба, за да спази закона, но без това да гарантира по-ниска крайна продажна цена и ползи за потребителите.
• Свободата на договаряне се подменя с контролирани от държавата търговски условия, които създават възможност за облагодетелстване на всички участници по веригата, с изключение на търговците на дребно. В резултат на пределна търговска надценка от 15% е напълно възможно те да не могат да покрият разходите си, свързани с реализацията на продукта (транспорт, склад, наем, работна ръка, маркетинг, ел. енергия, финансови разходи и пр.). Това крие риск от влошаване на асортимента от предлаганите стоки, или повишение цените на други артикули като в крайна сметка потърпевш ще бъде крайния потребител.
• Търговците имат различни бизнес модели – някои оперират с централен склад (като поемат транспортните разходи до обектите си), други работят директно с доставчици или с дистрибутори. Това обуславя различни разходи на отделните търговци за един и същи продукт. Нормативно определената търговска надценка може да е достатъчна да покрие разходите на едни, но напълно недостатъчна да покрие разходите на други търговци. Това ги поставя в неравностойно положение един спрямо друг на пазара на регулирания продукт. В допълнение, цени, договорени до влизане в сила на надценката, могат да бъдат предоговорени между страните при спазване на изискванията на ЗЗК, с включени транспортни и други разходи от някои търговци, което би довело отново до неравностойно положение спрямо техни конкуренти, за които такова предоговаряне е неприложимо.
• Ако за част от търговците стане неизгодно да предлагат видовете хляб, попадащи в обхвата на регулацията, те може да престанат да ги поръчват и предлагат, което ще доведе до изкуствено занижаване търсенето на въпросните артикули, съответно ще навреди на производителите и ще ограничи потребителския избор.
• Ограничаване на ценовата конкуренция между търговците на дребно и създаване на риск всички да определят надценка, която е равна или много близо до максималната.
• Разкриване на търговска тайна, което може да доведе до злоупотреби и поведение, което ограничава конкуренцията - в хипотезата, в която търговец на дребно купува попадащите в обхвата на разпоредбата видове хляб от доставчик, който не се явява и производител. В тези случаи, които са съвсем реални, търговецът трябва да изисква счетоводни документи (фактури) и информация надолу по веригата до производителя, за да удостовери, че няма да надхвърли законово определената надценка от 15%. Подобни действия пряко нарушават правилата на конкуренцията, съпроводени са с драстичните санкции за нарушение на ЗЗК и на практика могат да се тълкуват като забрана за продажба на тези артикули от търговците т.е. не само ограничаване, а забрана за конкуренция на тези артикули.
• Приетата законодателна промяна, доколкото се отнася и до доставки от други страни-членки, представлява „технически регламент“ по смисъла на Директива (ЕС) 2015/1535 от 9 септември 2015 г. Съгласно чл. 1 от Директивата, държавите членки са задължени да нотифицират пред ЕК подобни проекти преди да ги приемат, доколкото съгласно чл. 1, параграф 1, буква „е“ техническите регламенти включват технически спецификации и др. изисквания или правила за услуги, които са свързани с фискални или финансови мерки, даващи отношение върху потреблението на продукти или услуги чрез стимулиране на спазването на такива технически спецификации или други изисквания или правила за услуги. Съществува риск от започване на наказателна процедура срещу България. Наред с това прилагането на закона засяга и изискванията за осигуряване на проследимост на храните по начин, противоречащ на уредбата на ЕС.
• Съгласно приетата законодателна промяна общата търговска надценка се следи от издаден данъчен документ от производител/вносител към краен клиент. В хипотеза на покачване цена от производител и непродадени количества от предхождащи промяната на цената доставки, търговците на дребно могат или да не вземат предвид тази промяна в собствената си продажна цена, което на практика би довело до по-голямо ограничение в разрешената надценка, или да обявят две различни цени за един и същ хляб, което би довело до объркване в крайните потребители.
• Предвид изричния текст в ЗДДС кои две цени се съпоставят с оглед ограничаването на общата търговска надценка, възниква неяснота как следва да се третират отстъпките за достигнати количества, чието предварително писмено уговаряне е нормална търговска практика.
• Прилагането и мониторингът, свързан с новата регулацията, ще изисква значителни ресурси на бизнеса и компетентност от страна на контролните органи. Това ще доведе до увеличаване на административните разходи, както от страна на държавата, така и от страна на бизнеса, който трябва да се спазва съответната регулация.

Въпреки, че напълно споделяме целите и подбудите на законодателя при приемането на тази регулация, няма как да не отчетем, че същите не могат да бъдат постигнати по този начин и ще доведат до описани по-горе в решението на КЗК неблагоприятни последици. В този смисъл, разпоредбата на §15д , ал. 9 от ПЗР на ЗДДС по-скоро ще създава, отколкото разрешава проблеми, поради което считаме, че трябва да бъде отменена.

Вярваме, че членовете на отговорните комисии и Народното събрание ще отчетат настоящата позиция и ще предприемат необходимите мерки за внасяне на предложение за преразглеждане и отмяна на наложената мярка, като непропорционална, неприемлива и противоречаща на основни принципи на пазарната икономика.

Приложение: съгласно текста

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК